Вкисляване. В обхвата на земеделските територии с висок податливост към вкисляване са почви, заемащи над 4 300 000 хектара. Към 4,5% от вкислените почви в земеделските земи са с вредна за растенията почвена киселинност. Очертава се трайна тенденция към неутрализиране на обменната киселинност в антропогенно вкислените почви от обработваемите земи при намалено потребление на хидролитично кисели минерални торове. В планинските райони настъпват изменения в киселинните свойства на почвите и те се разделят на две групи: райони с преобладаващи процеси на понижаване на pH на почвите и райони с преобладаващи процеси на повишаване на pH на почвите.
Киселите почви и най-вече силно киселите почви се причисляват към почвите с химичен дисбаланс поради съдържащите се в тях големи количества обменни водород, алуминий, желязо и манган, които са токсични за растенията и са една от причините за ниската структурна устойчивост на тези почви. Системното внасяне на високи количества азотни торове и киселинните дъждове допълнително влошават тяхното плодородие и са основните причинители на този деградационен процес. Особено уязвими са псевдоподзолистите, сиво-кафявите и канелените горски почви, лесивирани.
1.Класически метод за неутрализиране на токсичната за растенията почвена киселинност е внасянето в киселите почви на фино смлени варови материали (варуване). Такива материали са меки природни варовици (калциев карбонат), доломити (калциево-магнезиев карбонат), включително печени доломити от черната металургия, пепелища от вародобива ( калциев окис), гасена вар (калциев хидроокис), хидратна вар, сатурачна вар от захарното производство.
Количеството на неутрализиращите киселинността материали , които трябва да се внесат в почвата се определят в зависимост от активната и потенциалната и киселинност. В зависимост от определената норма се прилагат различни схеми на варуване. Варуването на кисели почви се извършва обикновено през летно-есенния период.
Голямо значение за успешна неутрализация на почвената киселинност има равномерното размесване на варовия материал с почвата, както и внасянето му в дълбочината на почвения профил. Това става най-добре след двукратно дискуване и последващо фрезуване или използване на специално приспособление към машините за дълбоко мелиоративно разрохкване, особено при псевдоподзолистите повърхностно преовлажняващи се почви. Действието на варовите материали продължава не по-малко от 7-10 години, но се налага периодичното му повтаряне.
2. Варуване на силно киселите почви с високи норми варови материали ( повече от 6t/ha). Провежда се двукратно, като след първоначално внесената ½ или 1/3 от общата норма почвата се обработва с дискове и се заорва, а след внасяне на останалата вар почвата се обработва с дисков култиватор на дълбочина 10-15 см. Това се прави, тъй като при едновременното внасяне на цялата норма, поради слабото придвижване на варовия материал в орния слой, най-вече при минимализираните обработки, неутрализацията става едва след няколко години.
3. Поддържащо варуване на слабо кисели почви (pH > 5,5). Извършва се чрез внасяне на варови материали ежегодно, като в зависимост от физическия състав на почвите и другите физико-химични характеристики това става по определена норма за няколко години. Необходимостта от увеличаване или намаляване на нормата се контролира чрез агрохимични анализи. За целта се внася ежегодно от 4 до 12t варовик.